Когато видя малко момче в автобуса, което продължава да крещи толкова силно, че да го чуят всички в автобуса и непрекъснато натиска бутон STOP, си казвам, че родителите определено не са вложили лоши чувства в отглеждането, но защо детето им се държи като малък пикльо?
 
То прави същото нещо няколко пъти подред, въпреки че майка му винаги му е крещяла (да, крещяла). Съвсем ясно е, че се е опитвала отчаяно да коригира поведението му, но този малък дявол не й е обръщал внимание. Думата „НЕ“ е изгубила изцяло смисъл за него.

 
Изричаме първото „НЕ“ около петия месец на детето, когато то започва да се движи повече и започва да държи различни предмети.
Спокойното „НЕ“ се превръща постепенно в нервно „НЕ ПРАВИ ТОВА“, „НЕ ГО ПИПАЙ“, „НЕ ГО ПРАВИ“.
А когато детето е на две години, вече раздаваме заповеди и забрани като диктатори през целия ден.
 
Не искате това, нали?
 

Опитайте се да си зададете въпроса дали няма да подходите с пренебрежение, ако някой продължава да ви казва, че не може да правите нещо и се крие зад фрази като „това не е позволено“, „не може да пипаш това“. Кажете кой? Кой е взел решението? Детето просто се опитва да разбере света, а когато не може да попита защо, поне може опитва по различни начини. Опитайте се да им обяснявате нещата и не забравяйте, че вие сте модел за подражание на вашето дете и само имитира действията, които ви вижда да вършите. Така че защо детето крещи при положение, че вие му крещите, защо не може да пипа НЕЩОТО при положение, че вие го държахте преди малко?