Споделете статията
17.9.2018 г. | Катерина Илиева
Когато приберете детето си вкъщи от родилния дом, светът около вас престава да съществува. Денят ви се разделя на интервали между хранене, смяна на памперси, оригване и повръщане. Чувствате се сякаш няма да правите нищо друго през останалата част от живота си. Но след това отминава първият месец, след това вторият и третият, а вие започвате да разбирате, че нещата ще се оправят.
Но само за кратко, тъй като животът на едно дете е нищо друго освен една загадка, съставена от различни периоди. Ето как протича.
1 – 3 месец
За някои това е прекрасен период, през който детето спи и почти не го чувате. За мен това беше Ад № 1 – газовете на детето, депресията, предизвикана от липсата на сън и гърди, които са толкова пълни, че дори Памела Андерсън би ми завидяла.
4 – 6 месеца
Истинско блаженство. Всичко си идва на мястото. Вече не се страхувам да изляза от вкъщи. Започвам да разбирам детето си и то отвръща с истински усмивки. До момента, в който не започва Ад № 2 – никнене на зъбки, след който и Ад № 3 – допълнителна храна..
7 – 9 месеца
В моментите между приема на болкоуспокояващи за зъбобола се радвам на напредъка в движението, който е постигнало моето дете. То може да пълзи, да сяда, да лази и започва да се опитва да се изправя. Не мога да го хвана през цялото време, има повече подутини и синини, а колената са винаги ожулени.
10 – 12 месеца
Тъй като детето ви прави първите си стъпки, апартаментът ви се превръща в необзаведен апартамент. Казвам изречения като „Не в устата“ и „Не пипай това“ около 200 пъти на ден. От друга страна детето знае кои са неговите родители, не се отделя от тях, смее се на вашите маймунджилъци и попива всяка една дума, която изречете. В техните очи вие сте и, слава Богу, ще останете напълно уникален човек.